Рим прие закон за изкуствения интелект
След продължителен законодателен процес и три гласувания в парламента Сенатът в Рим прие окончателно първия национален закон, посветен изцяло на регулацията на изкуствения интелект (ИИ). Законопроектът, съгласуван с европейския AI Act и GDPR (европейския регламент за защита на данните), цели да съчетае технологичния напредък със защитата на основните човешки права. Представители на опозицията обаче изразяват съмнения доколко ефективно ще го прави във формата, в която е одобрен законът, и го критикуват заради многото нормативни пропуски, свързани със защитата на човешките права.
Законът прокарва антропоцентричен подход, което означава, че човекът и неговите решения стоят в центъра на технологичната трансформация. Целта е ИИ да бъде средство, а не съдия, надзорник или заместител в критични сфери като здравеопазване, правосъдие, труд и научни изследвания.
Новите разпоредби включват Национална стратегия за ИИ, която да се актуализира на всеки 2 г. Предвижда се създаването на междуведомствен комитет за дигитална трансформация. Надзорните функции са възложени на т.нар. Агенция за дигитална Италия и на Националната агенция за киберсигурност. Освен това всяка година трябва да се представя в парламента мониторингов доклад.
В един от най-чувствителните сектори – здравеопазването, законът е категоричен: ИИ няма право
да решава кой има достъп до медицински услуги
Медицинските решения остават изцяло в ръцете на лекари и здравни специалисти.
В научната сфера се разрешава използване на лични данни за изследвания без търговска цел, но само след одобрение от етичен комитет и уведомяване на службата на Гаранта за защита на личните данни.
В сферата на правосъдието законът поставя ясна граница: ИИ не може да пише съдебни решения или да участва в преценката на факти по време на процес. Позволена е употреба в административни производства, но всички решения трябва да се вземат от човек. Подсъдимите трябва да бъдат информирани, ако в процеса се използва ИИ.
Законът предвижда мерки, свързани с прозрачността и с липсата на дискриминация и в трудовата сфера. Министерството на труда създава наблюдателен орган, който ще следи за злоупотреби при използването на ИИ при подбора на персонал, при оценката на представянето, в автоматизирани решения в човешките ресурси. Компаниите ще бъдат задължени да информират кандидатите и служителите, когато се използват алгоритми за оценка. Освен това професионалните материали, генерирани от ИИ, трябва да бъдат проверени от човек. Потребителите (например читателите на статия) трябва да бъдат информирани, ако съдържанието е генерирано частично от ИИ.
Една от най-съществените промени е въвеждането на нови наказания за злоупотреба с изкуствен интелект. Предвиждат се от 1 до 5 години затвор за разпространение на фалшиви изображения или видео с цел заблуда (deepfake). Задължително става етикетирането на съдържания, генерирани от ИИ. Абсолютна забрана има за използване на личните данни на непълнолетни без съгласието на родителите.
Според италианското правителство във връзка със закона се предвиждат инвестиции от 1 млрд. евро в стартиращи компании и малки и средни предприятия, работещи в сферата на ИИ, киберсигурността и новите технологии.
Според сенатора от опозиционната Демократическа партия Лоренцо Басо
законът е “остарял още при приемането си”
Според него законът не предвижда реални инвестиции или стимули за администрацията, а въвежда само нови престъпления и наказания. Законът е на мушката на опозицията и затова, че не включва задължението да се използват италиански сървъри за публични данни, както и че се разчита на “фрагментирано управление” между различни държавни агенции.
Гражданското общество също е критично настроено по доста аспекти. Мрежата зa дигитални човешки права изрази дълбока загриженост поради липсата на независим регулаторен орган. Тя смята, че цялата власт е концентрирана в правителството и че няма механизми за обжалване на решения, взети чрез ИИ, както и че не е регламентирано използването на ИИ за лицево разпознаване и биометрично наблюдение. Критиците на закона бият тревога, че правителството разполага с пълна власт да разпростре надзора си над обществени места като стадиони, площади, болници и гари. По този начин, смятат те, вместо да доведе до доверие у гражданите, се поражда чувството у тях за подлагането им на повсеместен и масов контрол, както и на експлоатиране на личните им данни, смята Лаура Ферари от Мрежата за дигитални човешки права.
Друга основна критика към закона е свързана с факта, че той ще може да се приложи едва когато бъдат разработени конкретните правила чрез прилагане на подзаконови нормативни актове. Без тях рискува да остане само на хартия. Освен това се поставя под въпрос готовността на италианските институции да се справят с толкова сложна тема. Ефективното регулиране на ИИ изисква не само юридическа рамка, а и технически мониторинг, международно сътрудничество, постоянни актуализации и значителни инвестиции в образование, инфраструктура и научни изследвания.
Въпреки това приетият закон се разглежда като важна стъпка напред – сигнал към бизнеса, че има предвидима регулаторна среда, към гражданите – че техните права се зачитат, и към научната общност – че е насърчена да насочва иновациите към устойчиви и етични модели.
